История на извора

Епохата на траките

Животът по красивото и плодородно поречие на река Асеница (Чая) е една от основните причини за заселването на района в дълбока древност. Множеството археологични находки от епохата на неолита показват, че околността е била обитавана дори и в античността. През второто хилядолетие преди новата ера е началото на цивилизацията на траките. Счита се, че тракийското племе беси и сродните им травси са населявали тези земи. В зависимост от географското разположение, населението се е занимавало със скотовъдство, металообработване и земеделие. Открити са множество крепости, селища, некрополи и светилища. Намерени са находки на различни сечива и предмети от бита на траките, следи от погребения, които свидетелстват за техния живот, религия, бит и култура. Тракийският конник се е смятал за покровител на лозарството, стадата, реколтата, а също и за бог лечител – с една дума, всеобщ бог на траките.

Вследствие на раздорите между тракийските царе през 46 г. сл. Хр. римският император Клавдий окончателно завзема Тракия и Родопите и ги превръща в римска провинция. През IV и V в. по нашите земи нахлуват готи, авари, хуни и други, а само няколко десетилетия по-късно, и до края на VIII в., от север прииждат славяните. Така тракийският елемент се загубил сред морето от славяни, които заселили Родопите. Обезпокоена от многобройното славянско преселение, властта във Византия решава да построи система от крепости в тази гранична област с цел ограничаване на достъпа на славянските племена към беломорска Тракия през Родопите. Именно от този период, V век, датират крепостта при Долни Воден и Асеновата крепост. Все още на много места в района могат да се видят останки от римски пътища, свързвали градовете по Егейско море с Горнотракийската низина. Не случайно регионът е осеян с живописна красота и благодатна сила с магнетично привличане. В близост се намират множество природни забележителности и скални феномени.

Известният скален масив Белинташ е обвит в мистерии и загадъчни легенди, които и до днес остават неразкрити. Разположено на живописен скален връх, извисяващ се на 1225 м н.в., Белинташ е древнотракийско светилище без аналог по нашите земи. Върху него е разположено светилището. В подножието на скалата има непресъхващ извор, а близо до него е намерена сребърна оброчна плочка на тракийското божество Сабазий, бог на плодородието според древния култ на траките.

Бачковският манастир

Разположено в подножието на Родопите, на 400 м н.в., Бачково се намира на 9 км южно от Асеновград, разпростряло се живописно по дефилето на река Асеница (Чая). Село Бачково е създадено през 1062 г., а името му идва от данъка бач (пътен данък), който се е плащал, за да преминеш по пътя за Смолян. В местността около Бачково се намират множество стари християнски религиозни средища и центрове, сред които и Кръстова гора.

На около половин километър от село Бачково се намира вторият по големина в България и един от най-старите манастири на Балканския полуостров – Бачковският манастир. Основан е през 1083 г. от двама братя грузинци, Григорий и Абазий Бакуриани. Както повечето български манастири, и той е бил ограбван и разрушаван няколко пъти. Възстановяването на светата обител започнало в края на XVI в., а църквата „Св. Богородица“ била построена през 1604 г. Църквата и до днес пази един от най-старите позлатени дърворезбовани иконостаси в страната и чудотворната икона „Св. Богородица Умиление“ (Елеуса) – едно от най-големите богатства на манастира. Дело на неизвестни майстори, иконата все още не може да бъде точно датирана, тъй като е изцяло покрита със сребърен обков; единствено надписът „1311“ ни дава идея за приблизителната година на изработката ѝ.

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен и заточен в Бачковския манастир. Тук са погребани екзарх Стефан и патриарх Кирил, първият български патриарх след св. Евтимий Търновски. Така обителта се превръща в единственото място за упокой на българските патриарси и в символ на приемствеността на българската духовност. Интересна е градината на манастира. Там виреят редки видове като джинджифил, райска ябълка, магнолия, китайски бор и лаврово дърво.

Резерват „Червената стена“

Изворът, откъдето се черпи изворна вода „Бачково“, се намира до най-големия от четирите биосферни резервата в Родопите – „Червената стена“. Резерватът е разположен южно от Асеновград в долината на река Асеница (Чая), както и по планинския рид Добростан, в близост до Бачковския манастир. Тук се намира най-високият водопад в Родопите – „Сливовдолското падало“. Той се спуска от височина 50 м, а реката е изваяла по своя път множество малки водни каскади и удивителни скални форми в мекия варовик. Водата е толкова бистра и чиста, че човек има усещането, че може да се огледа в нея. Друг водопад е „Бачковският водопад“, който е образуван от карстов разлом с множество ръкави и разклонения.

На територията на резервата са установени 645 вида висши растения, като 38 от тях са включени в Червената книга на България. Сред тези видове са родопското лале, родопският силивряк, паразитното безхлорофилно растение родопска горска майка, една от най-красивите български орхидеи – венерината пантофка, родопски лен, тис и др. Видове, които се срещат само в Родопите и никъде другаде по света, са родопската каменоломка, родопският рожец и декоративният лопен. Резерватът разполага с изключително разнообразен животински свят.

Необикновена растителност

Местността, в която е разположен естествен извор „Бачково“, е богата на необикновени растителни видове. Най-известният от тях е родопският силивряк, документиран и именуван най-напред в Родопите, по поречието на река Асеница (Чая), край Бачково през 1834 г. Силиврякът е известен още като „Орфеевото цвете“. Интересното за това цвете е, че наподобява митичната птица Феникс. Установено е, че може да преживее над 30 месеца без капка вода и при овлажняване започва отново да се развива нормално. Цветето изпада в състояние на анабиоза (мнима смърт).

„Гонда вода“ е обявена за историческо място през 1970 г., а през 2003 г. е прекатегоризирана в защитена местност с цел опазване на вековна гора от черен бор в землището на с. Бачково. Местността „Лале баир“ е обявена за природна забележителност за опазване на естественото находище на българския ендемит и защитено растение родопско лале. Защитената местност е и находище на дървовидна хвойна до с. Бачково, обявено през 2003 г. с цел опазване на естественото находище на този необикновен растителен вид. Територията представлява находище на много други редки и защитени растителни видове като червеникав дебелец, венерин косъм, бодлив залист, пистация и др.

„Натура 2000“

Общоевропейската екологична мрежа „Натура 2000“ е най-голямата европейска инициатива за съхраняване на природното богатство и стимулиране на устойчивото развитие в райони със запазена природа. Изграждането на тази мрежа от защитени природни зони се определя от европейското законодателство и има задължителен характер.

„Натура 2000“ се създава с цел общи правила за опазване на природата в Европейския съюз. Тя се базира на два нормативни документа на ЕС: Директивата за птиците от 1979 г. и Директивата за местообитанията (хабитатите) от 1992 г. Режимът на програмата не налага прекратяване на човешките дейности. Идеята е с мерките по нея, включително финансово подпомагане, да се стимулира стопанска дейност, която да щади природата и едновременно с това да допринесе за развитието на по-изостаналите райони и да отвори нови възможности пред тях. Целта е в бъдеще да се гарантира устойчиво екологично, икономическо и социално управление на зони с общочовешко значение поради тяхното изключително природно богатство. Защитените зони с европейско значение изграждат екологичната мрежа „Натура 2000“. Те са много по-големи по площ от защитените територии и не налагат забрани за всякакви човешки действия. Напротив, тяхната цел е да се запази природата като ресурс за устойчиво развитие на районите, които попадат в тези зони.